Читать «Вътрешно разследване» онлайн - страница 67

През дългата си кариера Еклънд винаги беше стоял на заден план и никъде не беше оставил отпечатъци. Никога не го бяха споменавали в пресата и никога не го бяха викали пред Конгреса да дава отчет за някоя провалила се операция на ЦРУ, да обяснява защо нещо е било ужасно, катастрофално, публично оплескано. Директорите на ЦРУ идваха и си заминаваха; старшите служители биваха уволнявани и замествани с нови или се пенсионираха; но Чарли… Чарли винаги си беше там.

— Мисля, че трябва да си поговорим — каза той на Ема.

Ема не отговори.

— Мога ли да вляза?

Ема продължи да мълчи.

— Добре тогава — каза Еклънд, без да промени приятното си изражение, но очите му засвяткаха, може би от удоволствие, но може би и от злоба. Очите на Чарли Еклънд трудно се разгадаваха. — Какво иска Военното разузнавателно управление от сенатор Морели? — попита Еклънд.

— Не работя за Управлението — каза Ема. — Пенсионирана съм.

— Пенсионирана сте — повтори Еклънд, — но понякога им помагате, както им помогнахте в Иран преди няколко години.

Ема се зачуди откъде знае той за Иран, но не попита. Вместо това зададе друг въпрос:

— Защо хората ви следят Джо Демарко?

— Питърсън не ви е излъгал — отговори Еклънд.

Питърсън беше „Марв“, служителят от ЦРУ, с когото Ема беше разговаряла за Джеймс Сътъл и Карл ван Хорн.

— Или по-скоро е бил достатъчно глупав да ви каже истината — добави Еклънд. — За негов късмет обаче се оказа и достатъчно умен да ме уведоми, че е разговарял с вас, но все още се чудя дали да не го изпратя в някой „стан“ заради голямата му уста.

Еклънд имаше предвид някоя страна като Афганистан, Узбекистан или Туркестан.

— Значи Сътъл и Ван Хорн не работят за вас — отбеляза Ема.

— Да. Питърсън ви е казал истината: от време на време са работили за нас, но… Чували ли сте за старата приказка, че джамджийски пирончета не се забиват с тесла? Е, двойката Сътъл-Ван Хорн са като тесла. Много ги бива в силовите изпълнения, но ги няма в прецизността, която е нужна при повечето операции, затова вече не ги наемаме.

Еклънд май казваше истината, но Ема подозираше, че това не значи нищо.

— Не смятате ли, че бихме могли да водим този разговор седнали? — попита Еклънд. — Имам проблеми с вените на краката. Продължителното стоене прав може да е много болезнено.

— Ами седнете на тротоара — каза Ема. — Не ми харесва, че сте тук. Не ви искам в дома ми. За какво дойдохте?

— Казах ви. Искам да знам защо се интересувате от сенатор Морели.

Ема не каза нищо.

— И защо вашият съдружник, господин Демарко, се среща със съпругата на сенатора?

Ето това вече беше нещо. Сътъл и Ван Хорн не бяха следили Джо на срещите му с Лидия, което значеше, че е бил някой друг, който работи за Чарли Еклънд.