Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 190

— Да, не става дума просто за традиция.

— Не — обади се един висок, тъмнокос мъж с мастиленочерни очи и бронзов тен. — Става дума за дълбоко нравствено убеждение и за лоялност.

— И за почит — добави Енцо. — Не забравяйте почитта.

— За консенсус — каза Елвира, като гледаше право в Марклин. Всъщност всички гледаха него. — Консенсус по отношение на това кое е ценно и как то трябва да бъде защитено на всяка цена.

В залата бяха влезли още хора, все старши членове. Шумът естествено се усили. Някой отново се засмя. Нима не разбираха, че не е уместно да се смеят?

Тук имаше нещо много сбъркано. Та ние сме единствените послушници, помисли си Марклин. А къде е Томи? Внезапно го обхвана паника, осъзна, че е изгубил Томи от поглед. Не, ето го, ядеше грозде от масата като някакъв римски плутократ. Трябваше да има малко достойнство и да не прави подобно нещо.

Марклин кимна смутено на събралите се около него и тръгна през тълпата, като за малко не настъпи един човек. Най-сетне се добра до Томи.

— Какво ти става, по дяволите? — попита го той, като гледаше към тавана. — Успокой се, за бога. След няколко часа ще сме в самолета. После ще бъдем в…

— Тихо, не казвай нищо — скастри го Марклин и осъзна, че вече не може да владее гласа си. Не си спомняше някога да е чувствал подобна тревога.

Едва сега забеляза, че всички стени са покрити с черни драперии. Двата часовника в голямата зала — също! И огледалата бяха забулени в черно. Всичко това му подейства ужасно изнервящо. Никога не бе виждал толкова старомодни погребални обичаи. В неговото семейство мъртъвците винаги биваха кремирани. Някой просто се обаждаше по-късно, за да съобщи, че работата е свършена. Точно това се бе случило и с неговите родители. Той бе в пансиона, лежеше в леглото си и четеше Иън Флеминг, когато дойде обаждането. Той само кимна и продължи да чете. Наследяваше всичко, абсолютно всичко.

Изведнъж му призля от свещите. Навсякъде имаше сребърни свещници. Някои бяха дори инкрустирани с бижута. Господи, колко пари бе натрупал орденът в своите подземия? Може би колкото богатството на една малка държава. И всичко това благодарение на глупаци като Стюарт, който преди много години бе завещал цялото си имущество на ордена. Е, разбира се, с оглед на последващите обстоятелства вероятно бе променил завещанието си.

Да, последващите обстоятелства. Теса. Планът. Къде ли беше Стюарт сега — с Теса?

Разговорите ставаха все по-силни и по-силни. Чуваше се звън на чаши. Елвера се появи отново и му наля още вино.

— Изпий го до дъно, Марк — каза тя.

— Дръж се прилично, Марк — прошепна му Томи, като навря неприятно лице в неговото.

Марклин се обърна. Това не беше за него. Не можеше да стои така и да яде и пие на зазоряване, облечен в черни дрехи! Всички се бяха смълчали.

За секунда дори звънът на стъкло стихна, Марклин за малко да изкрещи. Желанието за това бе по-силно отколкото дори в детството му. Писък на ужас, на паника.

Томи го ощипа по ръката и му посочи нанякъде.

Двойните врати към трапезарията бяха отворени. О, значи затова се бяха смълчали всички. Господи, нима бяха докарали останките на Аарън у дома?