Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 186
Энн Райс
Мориган се бе свила на кълбо и изпълваше течността с балончета, косата й падаше около нея и под нея, коленете й бяха притиснати към очите.
— С бебето си ли говориш?
— Да, и то ми отговаря.
Очите й вече се затваряха, когато излязоха на магистралата.
— Просто поспи, скъпа. Движим се много бързо, тази кола лети така, че скоростта изобщо не се усеща.
— Да не те спрат ченгетата.
— Скъпа, нима мислиш, че вещица като мен не може да се оправи с едно ченге? Дори няма да успеят да допишат акта!
Мона се засмя. Нещата се подреждаха перфектно. Наистина перфектно.
А най-доброто тепърва предстоеше.
Двайсет и едно
Камбанката звънна… Той не сънуваше, по-скоро планираше. Но тъй като го правеше на ръба на съня, виждаше ярки образи, възможности, които не би могъл да осъзнае по друг начин.
Щяха да отидат в Америка. Щяха да вземат цялата информация, която бяха натрупали. Майната им на Стюарт и на Теса! Стюарт ги бе изоставил. Беше ги разочаровал за последен път. Щяха да носят спомена за него, неговата вяра и убеждение, благоговението му пред тайната. Но нищо друго от него нямаше да им е нужно.
Ще наемат някой малък апартамент в Ню Орлиънс и ще започнат систематично наблюдение на вещиците Мейфеър. Може да отнеме дори години. Но и двамата имаха пари. Марклин имаше истински пари, а Томи виртуални, които обаче се изразяваха в много милиони. Досега за всичко бе плащал Томи. Но Марклин можеше да се издържа, нямаше проблем. Колкото до семействата им, щяха да измислят някакво извинение — например обучение в чужбина. Вероятно дори щяха да запишат нещо в местния университет. Това нямаше значение.
Забавното щеше да започне, щом зърнат вещиците Мейфеър.
Камбаната, Господи, тази камбана…
Вещиците Мейфеър. Щеше му се сега да е в апартамента в „Риджънт парк“ и да чете досието. Да види снимките, последните доклади на Аарън, все още на факс хартия. Майкъл Къри. Да прочете изобилстващите от информация бележки на Аарън за Майкъл Къри. Това бе мъжът, който бе станал баща на чудовището. Това бе мъжът, когото Лашър бе избрал още като дете. Докладите на Аарън бяха изпълнени с вълнение, а към края с тревога — но по този въпрос бяха съвсем категорични.
Дали бе възможно обикновен човек да се научи на вещерска мощ? О, ами ако беше въпрос само на някакъв договор с дявола! Ами ако преливането на вещерска кръв му донесе телепатични способности? Глупости, пълни глупости. Но като се замислиш само за тази могъща двойка: Роуан Мейфеър, лекар и вещица, и Майкъл Къри, който бе станал баща на красивия звяр.
Кой го бе нарекъл красив звяр? Дали беше Стюарт? Къде беше той, по дяволите? Проклет да си, Стюарт! Избяга като подплашен заек. Напусна ни, без дори да се обадиш, без да оставиш бележка за сбогом, намек къде можем да те намерим.
Ще продължат без Стюарт. А колкото до Аарън, как ли можеха да вземат записките му от жена му в Америка?
