Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 184

— И тук си права!

— А най-доброто място, където можем да се скрием, е там, където никой няма да може да ни намери.

— Точно така!

— Сещам се само за едно такова място — Фонтевро. И ако отвържем всички лодки от пристана, те ще могат да се доберат дотам само със собствена лодка, ако изобщо решат да тръгнат след нас.

— О, Мери Джейн, ти си гений! Точно така!

Мамо, обичам те, мамо.

И аз те обичам, малка Мориган. Вярвай ми. Вярвай на Мери Джейн.

— Хей, да не вземеш сега да припаднеш! Слушай, отивам да взема възглавници, одеяла, такива работи. Имаш ли някакви пари?

— Купища двайсетдоларови банкноти в чекмеджето до леглото.

— Ти поседни. Ела тук с мен и поседни. — Мери Джейн я поведе към кухненската маса. — Сложи глава на масата.

— Мери Джейн, не се дръж с мен като с глупачка, моля те.

— Просто искам да си починеш, докато се върна.

И хукна с тракащите си токчета през къщата. Песента започна отново, сладостна, красива, песен за цветята и долината.

Спри, Мориган.

Говори ми, мамо. Чичо Жулиен те е накарал да легнеш с баща ми, но той не е знаел какво ще се случи. Ти обаче си разбирала, ти каза, че си разбрала, че двойната спирала в този случай няма нищо общо с някакво древно зло, а е чист израз на генетичен потенциал, който дреме в теб и в баща ми…

Мона се опита да отговори, но не беше нужно, гласът продължи песента си много тихо и бързо.

Хей, забави малко. Така жужиш като пчела.

… огромната отговорност да оцелееш и да ме родиш, да ме обичаш, майко. Не забравяй да ме обичаш, аз имам нужда от теб, от твоята любов, повече от всичко. Без нея аз, в своята крехкост, мога да изгубя воля за живот…

Всички се бяха събрали в каменния кръг, трепереха, плачеха, висок тъмнокос мъж се опитваше да ги успокои. Те се приближиха още до огъня.

— Но защо? Защо искат да ни избият?

А Ашлар каза:

— Те просто действат така. Те са войнолюбиви хора. Убиват онези, които не са от техния род. За тях това е толкова важно, както за нас храната и любовта. Те се хранят със смърт.

— Виж — каза Мона на глас. Вратата на кухнята се бе затръшнала. Тихо, Мери Джейн! Не искам Еужения да се домъкне. Трябва да подходим научно към това, трябва да запиша всичко на компютъра си, да запиша какво виждам. Само дето е почти невъзможно да пишеш, докато си в транс. Когато идем във Фонтевро, ще ползваме компютъра на Мери Джейн. Мери Джейн, Бог те изпрати.

Мери Джейн се върна, като този път, слава богу, затвори леко вратата.

— Другите трябва да разберат, че това не е адско изчадие, а божие творение — каза Мона. — Лашър беше от ада, но говоря метафизично или метафорично, религиозно или поетично. Когато обаче такова същество се роди от две човешки същества, които носят мистериозен геном, тогава то е от Бог. От кого другиго може да бъде? Емалет беше зачената при изнасилване, но не и моето дете. Е, поне не аз бях изнасилената.

— Шшшт, нека се махаме оттук. Казах на охраната, че съм видяла странен човек отпред и ще те закарам до твоята къща да си вземеш дрехи, а после ще те заведа на лекар. Хайде!