Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 182

— Да не ходим на горния етаж — каза Теса с поверителен шепот. — Нека оставим Стюарт на мира в смъртта. Нали така? Не мисля, че за мъртъвците има значение какво ще направим.

Юри кимна бавно и погледна към потайната нощ зад прозореца.

Двайсет

Тя стоеше в тъмната кухня. Беше се наситила. Изпи всичкото мляко, чак до капка, след това изяде и крема сиренето, после саламуреното сирене и маслото също. Ето на това му казват натъпкване. Опа, забрави тънките резенчета кашкавал, пълен с химикали и оцветители. Ох, готово. Сдъвка ги и готово, благодаря.

— Знаеш ли, скъпа, ако се окаже, че си идиотка… — започна тя.

Това е невъзможно, мамо, аз съм дете на теб и Майкъл. И по някакъв начин съм всеки, с когото ти говориш от зачеването ми. Така че аз съм и Мери Джейн.

Мона избухна в смях сам — сама в тъмната кухня, облегната на хладилника. Ами малко сладолед! По дяволите, щеше да го забрави!

— Е, скъпа, явно си извадила късмет — рече Мона. — Не можеше да е по-добре. Предполагам, че не си пропуснала и думичка…

Ванилов сладолед! С килограми!

— Мона Мейфеър!

Кой беше това? Еужения? Не искам да говоря с нея. Не искам да безпокои мен или Мери Джейн.

Мери Джейн бе още в библиотеката с книжата, които бе отмъкнала от писалището на Майкъл или пък беше на Роуан — нали тя бе господарка на къщата. Няма значение, бяха все разни медицински и юридически глупости, както и записки за нещата, случили се преди три седмици. Щом веднъж се докопа до тях, Мери Джейн се оказа ненаситна. Сега за нея семейната история бе сладолед, ако можеше така да се каже.

— Хм, въпросът е дали да дадем от сладоледа на Мери Джейн, от роднинска солидарност, или да си го изядем сами?

Да си го изядем.

Беше време да каже на Мери Джейн! Да, моментът бе настъпил. Когато мина покрай нея, преди да започне финалният рейд в кухнята, Мери Джейн си мърмореше нещо за онези мъртви лекари, лека им пръст, доктор Ларкин и онзи от Калифорния. Както и за химическите аутопсии на мъртвите жени. Най-важното бе да не забравят да приберат нещата обратно, за да не ги усетят Роуан и Майкъл. Все пак всичко това не беше случайно, правеха го с определена цел и Мери Джейн бе онази, на която Мона трябваше да разчита изцяло!

— Мона Мейфеър.

Беше Еужения, тази тъпачка.

— Мона Мейфеър, Роуан Мейфеър е на телефона, обажда се чак от Англия!

Дърта кавгаджийка! Мона имаше нужда единствено от голяма лъжица за този сладолед, макар че вече почти бе изяла цялата кутия. Трябваше да намери друга.

О, чии малки крачета тропкат в тъмното, някой тичаше през всекидневната? Мориган цъкаше леко с езиче наред с топуркането.

— О, това е моята любима братовчедка Мери Джейн Мейфеър.

— Шшшт! — Сложи пръст на устните си Мери Джейн. — Тя те търси. Роуан е на телефона. Иска да говори с теб, каза да те събудим.

— Говори ти с нея от библиотеката и й кажи да остави съобщение. Не мога да рискувам да говоря с нея. Ти ще успееш да я баламосаш. Кажи й, че сме добре, а аз съм във ваната или нещо подобно. Питай за всички. Например как е Юри, как е Майкъл.