Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 162

— Да, аз също. Маг, точно така. И това значи, не, не ми казвай, това значи някой, който знае истината за всичко, нали?

— Като си помисля, че точно чичо Жулиен ме накара да направя това — каква загадка само! Уж призраците си знаят работата — но може пък чичо Жулиен да не я знае. Мъртвите не знаят всичко. Злите хора — живи или мъртви — винаги правят така, че да те оплетат в такава мрежа, че да няма измъкване. Но Жулиен не знае, че Майкъл е негов наследник. Сигурна съм. Иначе нямаше да ме накара да дойда.

— Да дойдеш къде, Мона?

— В тази къща в нощта на Марди Грас, да спя с Майкъл, да направя това бебе, което само аз и той можехме да направим, или пък ти и той, кой знае. Защото ти също усещаш миризмата, която се излъчва от кутиите, нали?

— Да, може и така да е. Никой не знае.

— Точно така, сладурано, никой не знае. Само че аз го хванах първа. Аз хванах Майкъл, докато вратата още бе отворена и Роуан не се бе прибрала у дома. Промъкнах се през пролуката и прас! Ето ти го бебето, прекрасно малко бебче.

Мона се обърна и вдигна глава, подпря брадичка на ръцете си и заби лакти в килима.

— Мери Джейн, трябва да научиш всичко.

— Да, трябва — каза Мери Джейн. — Искам да науча. Доста се притеснявам за теб.

— За мен? Не се притеснявай. Не съм била по-добре. Още ми се пие мляко, но иначе съм добре. Виж, още мога да лежа по корем, ох, всъщност не мога. — Тя седна. — Не беше много удобно. Предполагам, че ще трябва да се откажа от спането по корем за известно време.

Мери Джейн бе сключила вежди и бе придобила много сериозно изражение. Изглеждаше изключително сладка! Нищо чудно, че мъжете се отнасяха така покровителствено към жените. Дали и Мона изглеждаше толкова сладка?

— Малки вещици! — прошепна Мона и разпери пръсти зад косата си.

Мери Джейн се засмя.

— Да, малки вещици — рече тя. — Значи призракът на чичо Жулиен ти е казал да дойдеш тук и да спиш с Майкъл, а Роуан я е нямало.

— Точно така, нямаше я. И да ти кажа, чичо Жулиен има голям пръст в това. Работата е там, че се страхувам, че е отишъл на небето и ни е изоставил да се оправяме сами. Но това не е лошо. Не ми се ще да трябваше да му обяснявам всичко.

— Защо?

— Това е съвсем нов период, Мери Джейн. Може да се каже, че е вещерство на новото, на нашето поколение. Няма нищо общо с Жулиен, Майкъл или Роуан и с начина, по който те биха разрешили проблемите. Това е нещо съвсем различно.

— Да, разбирам.

— Наистина ли?

— Аха. Май много ти се спи. Ще ида да ти донеса малко мляко.

— О, това би било божествено.

— Ти просто лягай и заспивай, скъпа. Очите ти изглеждат доста зле. Виждаш ли ме изобщо?

— Разбира се, но си права. Ще си легна направо тук. И, Мери Джейн, моля те, възползвай се от ситуацията.

— О, ти си доста млада за такива работи, Мона.

— Не, глупаче, нямах това предвид — засмя се Мона. — Пък и не съм прекалено млада за мъжете, така че не съм млада и за момичета, нали? Всъщност дори ми е любопитно какво ли е да го направиш с момиче или пък с жена, с красива жена като Роуан. Но имах предвид, че кутиите са отворени — възползвай се от този факт и прочети всичко, което поискаш.