Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 156

— Страхувам се, че си права — каза Райън. — Мона, вземаш ли някакви лекарства?

— Разбира се, че не. Не бих причинила това на дъщеря си.

— Е, тогава ще тръгвам — рече той. — А вие опитайте да се държите прилично. Помнете, че къщата е обградена от охрана. Не ми се иска да излизате. И моля ви, не вбесявайте Еужения!

— Глупости! — сопна се Мона. — Не си тръгвай. Ти си душата на компанията. А и какво имаш предвид с това да не вбесяваме Еужения?

— Когато отново се вразумите — отвърна Райън, — моля ви, обадете ми се. Ами ако детето е момче? Ти сигурно не би рискувала живота му с един от онези тестове за определяне на пола.

— Не е момче, глупчо — отвърна Мона. — Момиче е и аз дори вече я нарекох Мориган. Ще ти звънна. Става ли?

Той си тръгна, забързан по своя си начин — така както бързат сестрите или лекарите. С минимум шум и без суетене.

— Не докосвай онези книжа — извика й той от килерчето.

Мона се отпусна и си пое дълбоко дъх. Доколкото знаеше, това бе последният възрастен, който щеше да ги провери за днес. Пък и какво беше това за Майкъл?

— Боже, мислиш ли, че е истина? Хей, Мери Джейн, хайде, като привършим, да идем горе да погледнем онези хартии.

— О, Мона, не зная. Той каза, че са на Роуан, нали? Каза да не ги докосваме. Мона, вземи си малко сметанов сос. Не искаш ли пиле? Не съм правила по-вкусно пиле досега.

— Сметанов сос! Сметанов ли каза? Мориган не иска месо. Не харесва месо. Виж, аз имам право да видя онези записки. Ако той е записал онова, което знае.

— Кой?

— Лашър. Нали знаеш кой е Лашър. Не ми казвай, че баба ти не ти е казвала.

— Добре де — каза ми. Но ти вярваш ли в него?

— Дали вярвам в него?! Кукличке, та той за малко да ме нападне. За малко и аз да попадна в статистиката му, като мама, леля Джифорд и другите бедни жени Мейфеър, които умряха. Разбира се, че вярвам в него, защото той е… — Тя се усети, че сочи към градината, в посока на дървото. Не, не й казвай! Беше се заклела пред Майкъл да не казва на никого, че той е погребан там, заедно с другата, невинната, Емалет, онази, която умря, без да е сторила никому нищо.

Не и ти, Мориган, не се тревожи, момиченцето ми!

— Дълга история, сега няма време за това — каза тя на Мери Джейн.

— Знам кой е Лашър и какво се е случило — рече Мери Джейн. — Баба ми ми каза. Останалите не ни казаха направо, че той е убил онези жени. Казаха само, че баба и аз трябва да дойдем в Ню Орлиънс и да бъдем с останалите. Е, нали знаеш, не го направихме и нищо не ни се случи!

Тя сви рамене и поклати глава.

— Това щеше да е ужасна грешка — каза Мона. Сметановият сос бе великолепен с ориза. Защо искаш само бяла храна, Мориган?

Дърветата бяха натежали от ябълки, а тяхното месо бе бяло. Грудките и корените, изравяни от земята, също бяха бели и вкусни. О, виж звездите! Нима този непокварен свят бе наистина непокварен или всекидневните заплахи на природата бяха така ужасни, че и тогава всичко е било съсипано, както сега? Ако живееш в страх, какво значение има…