Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 152

Талтошът спря и се вгледа любезно в Майкъл.

— Какво има? — попита, сякаш не можеше да се досети сам.

— Позволи му да ни разкаже каквото знае — отвърна Майкъл. — Нека чуем историята му!

Седемнайсет

Всичко се бе променило. Всичко беше по-лесно. Тя лежеше в прегръдките на Мориган и Мориган бе в обятията й и…

Настъпила бе вечерта, когато тя отвори очи.

Какъв прекрасен сън. Май Джифорд, Алисия и Древната Евелин бяха с нея, нямаше смърт и страдания, те бяха заедно, дори танцуваха, да, танцуваха в кръг.

Беше прекрасно! Дори сънят да избледнее, усещането остава. Небето бе виолетово, като любимия цвят на Майкъл.

Над нея се бе надвесила Мери Джейн — дяволски красива с лененожълтата си коса.

— Ти си Алиса в Страната на чудесата — каза Мона. — Вече така ще те наричам.

Ще бъде прекрасна, обещавам ти.

— Сготвих вечеря — каза Мери Джейн. — Казах на Еужения да си отиде тази вечер, надявам се, нямаш нищо против. Когато видях килера, направо полудях.

— Разбира се, че нямам нищо против — отвърна Мона. — Помагаш ми, ти си добра братовчедка.

Тя стана освежена, чувстваше се лека и свободна, като бебето, което риташе в корема й. Бебето с дългата червена коса плаваше в течността като мъничка гумена кукла с най-миниатюрните малки коленца…

— Сготвих вкуснотии — ориз, печени омари със сирене, варено пиле с масло и естрагон.

— Къде се научи да готвиш така? — попита Мона. После спря и прегърна Мери Джейн. — Няма други като нас. Знаеш какво имам предвид, нали?

Мери Джейн й се усмихна лъчезарно.

— Да, просто великолепно. Обичам те, Мона Мейфеър.

— О, много се радвам да го чуя — отвърна Мона.

Бяха стигнали до вратата на кухнята и Мона надникна вътре.

— Господи, наистина си сготвила обилна вечеря.

— Да, точно така — каза Мери Джейн гордо и отново разкри перфектните си бели зъби. — Мога да готвя още от шестгодишна. Майка ми тогава живееше с един главен готвач, знаеше ли? А после работих в един луксозен ресторант в Джаксън, Мисисипи. Джаксън е столицата на щата, нали знаеш? В този ресторант се хранеха сенаторите. А аз им казвах: „Ако искате да работя тук, тогава ми позволете да гледам готвачите и да науча каквото мога“. Какво ще искаш за пиене?

— Мляко, умирам за мляко — каза Мона. — Не се втурвай още вътре. Виж колко е прекрасен залезът. Любимата част от деня на Майкъл.

Само да можеше да си спомни кой бе с нея в съня й. Останало й бе единствено усещането за любов, за успокояваща любов.

За миг тя изпита ужасно притеснение за Роуан и Майкъл. Как ли щяха да разрешат мистерията около убийството на Аарън? Но пък вероятно заедно двамата бяха непобедими, ако наистина си сътрудничеха. А Юри? Е, явно не им бе писано да съединят съдбите си.

Всички щяха да разберат това, когато му дойдеше времето.

Цветята бяха започнали да цъфтят. Сякаш цялата градина пееше. Тя се свлече до рамката на вратата и затананика заедно с цветята. Мелодията като че идваше от някакво потайно местенце в паметта й, където бяха скътани красиви и нежни спомени. Долавяше аромат във въздуха, който идваше от маслинените дръвчета.

— Скъпа, хайде да хапнем — обади се Мери Джейн.