Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 146

Реалността отново го връхлетя като удар с боксова ръкавица. Женският талтош живееше в тази кула като Рапунцел, а Аш щеше да убие човека, когото водеше към вратата.

Може би от цялото това преживяване в паметта му щяха да останат само тези образи, само тази леко мразовита нощ. Да, много вероятно.

Аш взе ключа от Стюарт Гордън и го пъхна в голямата желязна ключалка. Вратата се отвори леко и те влязоха в нисък затоплен салон, пълен с удобни старинни мебели с красиви криви крачета, имитиращи животински лапи, и бродирана тапицерия — леко износена, но още красива.

По стените висяха средновековни картини, много от които се отличаваха с неувяхващия блясък на истински яйчни темперни бои. Имаше и прашасала рицарска броня. Тук-там небрежно бяха пръснати и други старинни съкровища. Това бе убежище на романтичен човек, който обича английското минало и вероятно е безвъзвратно отчужден от настоящето.

Вляво се виждаше стълбище, което следваше извивката на стената. От стаята горе струеше слаба светлина.

Аш пусна Стюарт Гордън и тръгна нагоре, като се хвана за грубия парапет.

Роуан го последва незабавно.

Гордън като че не осъзнаваше, че вече е свободен.

— Не я наранявай — извика той внезапно, като че не можеше да измисли какво друго да каже. — Не я докосвай без нейно желание! — настоя. Гласът му бе побрал и последното му останало мъжество. — Не наранявай моето съкровище!

Аш спря и го погледна замислено. После продължи да се изкачва.

Всички го последваха, а Гордън изблъска грубо Майкъл и Юри от пътя си. Настигна Аш на върха на стълбището и изчезна от поглед.

Когато най-сетне се изкачиха горе, се озоваха в друга голяма стая, подобна на тази долу. Стените й бяха всъщност стените на кулата, с изключение на две малки помещения, изкусно издигнати от старо дърво, с отделни тавани — вероятно баня и дрешник. Те като че опираха право в каменната стена отзад. Голямата стая също бе обзаведена с меки дивани и позахабени стари кресла, пръснати тук-там лампи с лампиони от пергамент, които създаваха островчета светлина в мрака. Центърът на помещението обаче бе съвършено гол. Един истински полилей от ковано желязо с кръг топящи се свещи озаряваше голяма част от лакирания дървен под.

В първия момент Майкъл не забеляза, че в стаята има още някой, частично скрит от погледите им. Юри обаче вече го бе видял.

От другата страна на кръга светлина седеше много висока жена, която тъчеше. Една малка настолна лампа осветяваше ръцете, но не и лицето й. Виждаше се късче от платното и Майкъл забеляза, че е много сложно и разноцветно.

Аш стоеше като вкаменен и се взираше в нея. Жената отвърна на погледа му.

Никой не помръдваше, само Гордън хукна към нея.

— Теса, Теса, тук съм, скъпа. — Гласът му прозвуча като от друга реалност, в която останалите не съществуваха.

Жената стана и се извиси доста над крехката фигура на Гордън, който я прегърна. Тя въздъхна леко и докосна Гордън по слабите рамене. Въпреки ръста си беше много крехка и изглеждаше по-уязвима от него. Без да я пуска от прегръдката си, той я поведе към светлината.