Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 143

„Сигурно се свиква с всичко“, помисли си той. Зачуди се дали това се е случило със Стюарт Гордън. Съмняваше се, че той е ужасно и непростимо виновен за всичко. Юри обаче не се съмняваше. Но как така този човек е могъл да предаде собствените си ценности?

Майкъл трябваше да признае, че и самият той винаги е бил податлив на същия този келтски мрак, на мистериите. Любовта му към Коледа вероятно се коренеше в някакъв ирационален копнеж по ритуалите, родени на тези острови. Мъничките коледни играчки, които толкова обичаше да събира, по някакъв начин бяха емблематични за старите келтски богове и за вярванията, основани на келтските тайни.

Обичта му към къщите, които реставрираше, понякога го потапяше в същата тази атмосфера на стари тайни, стари дизайни и скрито знание, което може да бъде разкрито. Осъзна, че донякъде разбира Стюарт Гордън. А и много скоро самата Теса щеше да обясни всички жертви и ужасни грешки на Гордън.

Майкъл беше преживял толкова много, че сега спокойствието му бе неизбежно.

Да, ти мина през всичко това и свикна с него, бе съсипан от него, а сега стоиш тук, до една кръчма в малко селце като от пощенска картичка, с леко стръмни каменни улици, и мислиш за преживяното без никаква емоция — за това, че си в компанията на същество, което не е човек, но е интелигентно като човек, че скоро ще видиш женска от неговия вид и ще настъпи събитие от такова огромно значение, че никой не би искал да се докосне до него, вероятно от уважение към човека, който явно е обречен да умре.

Беше трудно да пътува цял час с човек, който ще умре.

Изпуши цигарата. Юри тъкмо излизаше от кръчмата. Бяха готови да потеглят.

— Свърза ли се с метрополията? — попита го бързо Майкъл.

— Да, и поговорих с няколко души. Обадих се четири пъти и говорих с четирима членове на ордена. Ако те, моите най-стари и най-близки приятели, са част от това, тогава няма никаква надежда.

Майкъл стисна леко рамото му и го последва към колата.

Хрумна му още нещо — че не мисли за Роуан и нейната реакция при вида на талтоша, макар че докато пътуваха инстинктивното му чувство за притежание за малко да го принуди да поиска да спрат колата и Юри да седне отпред, а той да се настани до жена си.

Не, нямаше да мисли за това. Не би могъл да знае какво чувства или мисли Роуан, докато гледа странното същество. Той може и да беше вещица според генетичния профил и по силата на странна наследственост, за която не знаеше нищо, но не можеше да чете мисли. А и от мига, в който срещнаха Ашлар, разбра, че Роуан няма да пострада, ако прави любов с това същество, защото тя вече не може да има деца и не може да получи ужасния кръвоизлив, отнел живота на много от жените Мейфеър.

Колкото до Аш, ако желаеше Роуан, то с нищо не го показваше. Пък и сега пътуваше към женска от собствения си вид, която вероятно бе последната на този свят.

Налага се да бъде взето незабавно решение, помисли си той, когато седна до шофьора и затвори вратата. Нима ще стоиш и ще гледаш как този гигант убива Стюарт Гордън? Много добре знаеш, че не можеш да го направиш. Не можеш да гледаш как убиват човек. Това бе невъзможно. Единствения път, когато бе свидетел на убийство, то стана бързо — с един изстрел от пистолет.