Читать «Бостънци» онлайн - страница 150

– Възхитителна женска логика! – отвърна Рансъм. – Ако жените се сражават, както разсъждават, със сигурност и за тях ще строим мемориали.

Верена отговори, че жените ще разсъждават както трябва и няма да се наложи да водят битка, а ще въдворят повсеместен мир.

– Но и тук е много спокойно – додаде тя и се озърна, после седна на ниския каменен перваз, сякаш за да се наслади на въздействието. Рансъм я остави самичка за малко – искаше му се да погледне отново плочките с надписите и да прочете отново имената на няколко битки, в които самият той беше участвал. Когато се върна при нея, тя го посрещна с въпрос, напълно лишен от връзка с тържествената обстановка на това място.

– След като госпожица Бърдзай знае, че ще дойдете да ме посетите, няма ли да каже на Олив? И тогава няма ли Олив да заключи, че я пренебрегвате?

– Пет пари не давам какво ще заключи. Така или иначе, помолих госпожица Бърдзай като лична услуга да не споменава, че сме се срещнали – додаде Рансъм.

Верена се умълча за миг.

– Логиката ви е досущ като женската. Променете намерението си и отидете да се видите с нея – продължи тя. – Сигурно ще си бъде у дома, когато пристигнете на Чарлс Стрийт. Ако преди се е държала малко странно и сковано с вас (сигурна съм, че е било така), сега ще е различно.

– И защо ще е различно?

– О, тя ще бъде по-лежерна, по-мека, по-сърдечна.

– Не ми се вярва – възрази Рансъм и усмивката изобщо не намали скептицизма му.

– Тя е много по-щастлива сега – може да си позволи да не ви обръща внимание.

– Да не ми обръща внимание ли? Прекрасен довод да накарате един господин да посети дама!

– Ще бъде по-великодушна, защото вече се чувства по-успяла.

– Защото е извела вас на преден план ли? О, сигурен съм, че това значително я е разведрило, пък и вие сте ѝ повлияли много силно. Но тук натрупах прекрасни впечатления и не ми се иска да добавям към тях друго, което няма да бъде прекрасно, както и да ми го представяте.

– О, тя непременно ще узнае, че сте били тук – увери го Верена.

– Как, освен ако вие не ѝ кажете?

– Аз ѝ казвам всичко – призна момичето и тутакси се изчерви.

Той стоеше пред нея и проследяваше с бастуна си очертанията на мозайката, съзнавайки, че само за миг са се сближили още повече. Обсъждаха делата си, които нямаха нищо общо с героичните символи край тях, но делата им внезапно бяха станали толкова сериозни, че изведнъж изглеждаше напълно уместно да се намират точно тук за целта. Двамата приемаха различно факта, че срещата им трябва да остане тяхна тайна. На Рансъм му се струваше, че да я помоли за това би било волност, пък и той не се тревожеше чак толкова дали Верена ще го стори. Ако обаче самата тя предпочиташе да постъпи така, нейната благосклонност щеше да стане причина той да прецени експедицията си като успешна.

– О, значи, можете да ѝ кажете и това! – отбеляза той малко по-късно.

– Ако не го сторя, ще е за пръв път... – отвърна Верена и замълча.

– Трябва да уредите въпроса със съвестта си – продължи Рансъм през смях.

Излязоха от залата, слязоха по стълбите и напуснаха Делтата – така наричаха тази част от територията на колежа. Следобедът клонеше към края си, но въздухът беше изпълнен с розово сияние и се усещаше хладен и свеж мирис, полъх от пролетта.