Читать «Балада от името на съдбата» онлайн
Франсоа Вийон
Франсоа Вийон
Балада от името на съдбата
Съдба съм и такава съм била, та ти ли, Франсоа (не те и зная!), ще ме наричаш мен убийца зла? И по-добри от теб ядат калая и свършват в кариерите накрая. Оплакваш се, а плачеш за бесило — не си единствен, стъпил днес на гнило. Най-знатни люде — гледай! — съумях да ги направя аз на пух и прах, пред тях си ти като муха пред слон; да предизвикваш мен е страшен грях, така че се вземи в ръце, Вийон! За цар и крал не съм добре дошла, че аз отколе гибел им вещая: сразих Приам, изчезна сред мъгла навеки Троя — с участ като тая и Анибал успях да увенчая, а Картаген превърнах във мъртвило; и Сципион опита мойто жило; предадох Цезар със един замах, а във Египет пък Помпей заклах; в море от кръв удавих аз Язон; запалих Рим, жестоко там вилнях… Така че се вземи в ръце, Вийон! И Александър колко кръв проля, загледан към звездата си в безкрая, а как умря! Сред бойните поля и Арфаксад реших да закопая… Такъв ми е на мене обичая — така да бъде, знай, се е решило и нищичко не се е променило. В нещастието Олоферн презрях и ножа на Юдита не, не спрях, докато спеше. А Авесалом? Какви коси! Обесих го на тях. Така че се вземи в ръце, Вийон! И чуй ме, Франсоа, какво разбрах: сама да можех днес да всявам страх, а не съгласно божия закон, би ви очаквал всички пълен крах… Така че се вземи в ръце, Вийон! Информация за текста
François Villion
Problème ou Ballade au nom de la Fortune,
Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009
Редакция: NomaD, 2010
Издание:
Франсоа Вийон. Стихотворения
Френска. Първо издание
Илюстрации: Алекси Начев
Оформление: Стефан Груев
Редактор: Иван Теофилов
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Стефка Добрева
ISBN 954-04-0024-4
ДФ „Народна култура“, София
François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16806]
Последна редакция: 2010-07-14 18:30:00
1
Баладата е писана вероятно през ноември 1462 г. след излизането на Вийон от затвора Шатле.
2
Приам — цар на Троя, загинал при падането на града.
3
Анибал (247—183 г. пр.н.е.) — прочут картагенски пълководец, победен от Сципион Африкански (235—183 г. пр.н.е.); и двамата са умрели в изгнание.
4
Гней Помпей (106—48 г. пр.н.е.) — римски държавник, един от триумвирата, владетел на Африка и Испания; убит от Птоломей, който изпратил главата му на Цезар.
5
„Запалих Рим…“ — има се предвид император Нерон.
6
Арфаксад — цар на Медея, победен от Навуходоносор.
