Читать «Аннабел-Ли» онлайн

Едгар Алън По

Едгар Алън По

Аннабел-Ли

То бе тъй отдавна в далечна страна —         В приморска страна сред мъгли. — И живееше там девойка една,         Наречена Аннабел-Ли; Обичах я аз — и обичан сам бях:         В разлъка не бихме могли. Ний бяхме деца — две деца в таз страна,         Окръжена от сиви мъгли, — Но безкрайна любов — непозната до днес —         Ме обвързваше с Аннабел-Ли! — И за нея дори да завиждат на нас         Серафимите биха могли! Но затуй ли, — уви! — в тая морска страна,         Окръжена от вечни мъгли, — Ах, затуй ли, — уви! — буря есенна сви —         И уби мойта Аннабел-Ли! И тогава от мен, в онзи траурен ден, —         Там роднини и близки дошли — Скриха в скъп саркофаг върху морския бряг         Навсегда мойта Аннабел-Ли! О, без завист, — уви! — горе в ангелский хор         Да ни гледат не биха могли! — И аз знам: затова — знаят всички това         Във онази страна сред мъгли — Затова там, — уви! — буря есенна сви         И уби мойта Аннабел-Ли! Но аз зная: сега да обичат така,         Както двама ний с Аннабел-Ли — Да обичат така, както двамата ний —         Вече други не биха могли! И затуй — нито Бог в своя светъл чертог,         Нито земните духове зли — Те не ще разделят вече мойта душа         От душата на Аннабел-Ли! Щом луната изгрей, скъпи мисли навей         За нетленната Аннабел-Ли! — И звездите навред ми изпращат привет         Със очите на Аннабел-Ли! — В нощний мрак аз съм пак там под гробния свод         С нея — мойта душа — и любов — и живот! — Сякаш двама ни сбра във един саркофаг         любовта там на морския бряг!

Информация за текста

Edgar Allan Poe

Annabel Lee, 1849

Сканиране, разпознаване и корекция: А.Б., 2010

Издание: Едгар По. Поеми. София, 1920

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15933]

Последна редакция: 2010-04-24 18:00:00