Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 132

— Досещам се — отвърна маршалът кратко. Той знаеше, че застаналият с гръб към него мъж не може да понася в негово присъствие някой да се опитва да блесне с красноречието си и да коментира очевидни истини.

— Не са поканили Етайн от Цидарис. — Мъжът с кафтана от кожа на лос се обърна, сложи ръце зад гърба си и бавно се разходи от прозореца до масата и обратно. — Нито пък Ервил от Верден. Не са поканили също и Естерад Тисен или Недамир. Значи са или прекалено самоуверени, или твърде неуверени. Не са поканили никого от Капитула на магьосниците. Това е интересно. И показателно. Коехорн, погрижи се магьосниците да разберат за съвещанието. Нека знаят, че монарсите не ги смятат за равни със себе си. Струва ми се, че магьосниците от Капитула още се съмняват в това. Разсей съмненията им.

— Слушам.

— Има ли нещо ново от Риенс?

— Нищо.

Мъжът спря до прозореца и стоя дълго, гледайки мокрите от дъжда хълмове. Коехорн чакаше, нервно свивайки и отпускайки ръката си, легнала върху дръжката на меча. Опасяваше се, че ще бъде принуден да изслуша дълъг монолог. Маршалът знаеше, че застаналият до прозореца мъж смята такива монолози за разговори, а разговорите ги смята за чест и доказателство за доверие. Знаеше за това, но не обичаше да слуша монолозите.

— Как ти се струва тази страна, наместник? Успя ли да обикнеш новата си провинция?

Маршалът потрепна, заварен неподготвен. Не беше очаквал такъв въпрос. Но не мисли много над отговора. Неискреността и нерешителността можеха да му струват прекалено скъпо.

— Не, Ваше Височество. Не я обикнах. Тази страна е някак… мрачна.

— Някога беше друга — каза мъжът, без да се обръща. — И пак ще бъде. Ще видиш. Пак ще бъде прекрасната, радостна Цинтра, Коехорн. Обещавам. Но не тъжи, няма да те държа дълго тук. Някой друг ще заеме поста на наместник. Ти си ми нужен в Дол Ангра. Ще тръгнеш незабавно, за да потушиш бунта там. Нуждая се от някой отговорен в Дол Ангра. Някой, който няма да се поддаде на провокации. От страна на веселата вдовица от Лирия или Демавенд… Ще искат да ни провокират. Дръж младите офицери изкъсо. Поохлади буйните глави. Ще позволиш да бъдеш провокиран, когато аз заповядам. Не по-рано.

— Слушам!

Отвън се чу звън на оръжия и шпори, възбудени гласове. Почукаха на вратата. Мъжът с кафтан от кожа на лос се извърна от прозореца, кимна. Маршалът леко се поклони и излезе.

Мъжът се върна на масата, седна, наведе глава над картите. Гледа ги дълго, накрая опря чело на сплетените си пръсти. Огромният диамант на пръстена му заискри с хиляди огънчета, отразявайки пламъците на свещите.

— Ваше Височество? — Вратата леко изскърца.

Мъжът не промени позата си. Но маршалът забеляза, че ръцете му треперят. Подсказа му го блясъкът на диаманта. Тихо и внимателно затвори вратата след себе си.

— Вести ли, Коехорн? От Риенс ли?

— Не, Ваше Височество. Но вестите са добри. Въстанието в провинцията е потушено. Разбили сме бунтовниците. Само малцина от тях са успели да избягат във Верден. Заловен е водачът им, дук Виндхалм от Атре.