Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 129

— Фолтест знае това — изсумтя Визимир. — Затова търси толкова усилено Лъвчето, внучката на Каланте. Не разбирате ли? Кръвта вода не става, но короната се предава чрез сватба. Достатъчно е да намери девойката и да я застави да се омъжи за него…

— Да не си полудял? — задави се кралят на Темерия. — Лъвчето е мъртво! Изобщо не търся момичето, но дори… Не бих си и помислил да я принуждавам за нещо…

— Не би ти се наложило да я принуждаваш — прекъсна го Меве, усмихвайки се мило. — Ти все още си много красив мъж, родственико. А в Лъвчето тече кръвта на Каланте. Много гореща кръв. Познавах Кали, когато беше млада. Когато видеше приятен момък, така се напрягаше, че малко й трябваше, за да пламне. Дъщеря й Павета, майката на Лъвчето, беше същата. Най-вероятно и в случая с Лъвчето крушата не е паднала далеч от дървото. Малко усилия, Фолтест, и девойчето няма да устои дълго. На това разчиташ, нали?

— Естествено, че разчита на това — закикоти се Демавенд. — Ама че хитър план е измислил нашият приятел! Ще ударим по левия бряг на реката и още няма да сме успели да се обърнем, а Фолтест вече ще е намерил Лъвчето и ще е покорил девическото й сърчице, ще има млада съпруга, която ще възкачи на трона на Цинтра, а тамошните хора ще плачат от радост и ще се напикават от щастие. Нали ще имат своя кралица, плът от плътта и кръв от кръвта на Каланте. Ще имат кралица… само че заедно с крал. Крал Фолтест.

— Ама че глупости плещите! — възкликна Фолтест, който ту се изчервяваше, ту пребледняваше. — Какво ви става? Това са пълни безсмислици!

— Не са никакви безсмислици — каза сухо Визимир. — Защото аз знам, че някой усилено издирва това момиче. Кой, Фолтест?

— Ясно е кой! Висегерд! Цинтрийците!

— Не, не са те. Във всеки случай — не само те. Търси я още някой. Някой, който оставя трупове след себе си. Някой, който не се колебае да шантажира, подкупва и изтезава… И като стана дума за това, искам да знам не служи ли на някой от вас тип на име Риенс. По израженията ви виждам, че или не служи, или няма да си признаете. Повтарям: внучката на Каланте я търсят, търсят я по начин, който ме кара да се замисля. Кой я търси, питам?

— По дяволите! — Фолтест удари с юмрук по масата. — Не съм аз! Дори през ум не ми е минавало да се оженя за някакво дете заради някакъв трон! Та нали аз…

— Та нали ти вече четири години тайно живееш с баронеса Ла Валете? — усмихна се отново Меве. — Обичате се като две гълъбчета и само чакате старият барон най-накрая да опне петалата. Какво ме гледаш така? Всички знаем за това. Защо, мислиш, че плащаме на шпионите си? Но заради трона на Цинтра, родственико, не един крал е готов да пожертва личното си щастие…

— Момент. — Хенсел почеса с хрущене брадата си. — Не един крал, казваш. Тогава да оставим за малко на мира Фолтест. Има и други. Навремето Каланте искаше да омъжи внучката си за сина на Ервил от Верден. На Ервил Цинтра също може да му изглежда съблазнителна. И не само на него…