Читать «Усмихнатият труп» онлайн - страница 12

Постарах се да долепя слушалката до лявото си ухо, но проклетите цветенца ми се пречкаха. Пресегнах се назад да разкопчея яката, притискайки уреда между врата и рамото си.

— Здрасти, Долф, какво има?

— Убийство — говореше мило, сякаш се кани да пее тенорова партия.

— И що за убийство?

— Мръсно.

Най-сетне успях да се освободя от нашийника и изтървах слушалката.

— Анита, там ли си?

— Аха, просто имам неприятности с облеклото!

— Какво?

— Няма значение. Та, би ли желал да намина към местопрестъплението?

— Е каквото и да го е сторило, не е човек.

— Вампир?

— Ти си специалистката по немъртви. Ето защо искам да дойдеш да хвърлиш едно око.

— Добре, дай ми адреса и пристигам начаса! — забелязах тефтерче с бледорозови листа, украсени с малки сърчица. На края на химикалката имаше пластмасов купидон. — Сейнт Чарлз? На не повече от петнайсет минути от теб съм.

— Добре — той затвори.

— И на теб приятен ден, Долф! — казах аз в слушалката, просто, за да почувствам известно превъзходство. Върнах се в малката стаичка, за да се преоблека.

Днес ми бяха предложили един милион, просто, за да убия човек и да вдигна зомби. След това наминах в сватбения магазин за последната проба. Следваше оглед на убийство. Мръсна работа, както бе уточнил Долф. Явно следобедът се очертаваше много натоварен.

3

Мръсна работа — така каза Долф. Майстор на подценяването. Навсякъде имаше кръв, плиснала по белите стени като че някой е грабнал кофа с боя и щедро я е разлял. Имаше също и блестящобял диван с бродирани кафяви и златни цветни мотиви. По-голямата част от него бе скрита под чаршаф с твърде пурпурен цвят. Ярък квадрат следобедно слънце се лееше през чистите, лъскави прозорци. Слънчевата светлина придаваше на кръвта черешов цвят и лъскавина.

Прясната кръв всъщност наистина е по-ярка от онази, която виждате по телевизията и в киното. В големи количества. Истинската кръв в големи количества е крещящочервена като пожарникарска кола, но на екрана тъмночервеното стои по-добре. Толкова по въпроса за реализма.

Червена — ама наистина червена — е само прясната кръв. Тази тук беше стара и би било редно да изгуби цвета си, но на яркото слънце стоеше лъскава и свежа.

Преглътнах много усърдно и си поех дълбоко дъх.

— Изглеждаш ми прежълтяла, Блейк — обади се току иззад гърба ми нечий глас.

Подскочих и Зербровски се разсмя:

— Стреснах ли те, а?

— Не — излъгах.

Детектив Зербровски е малко над метър и седемдесет, а къдравата му черна коса е започнала да се прошарва. Той носи очила с тъмни рамки, за да подчертае кафявите си очи. Кафявият му костюм беше омачкан, а вратовръзката в жълто и кафеникаво — петносана, вероятно от обяда. Хилеше ми се. Зербровски винаги ми се хили.

— Фанах те, Блейк, признай си! Нима нашата яростна убийца на вампири ще оповръща жертвите?