Читать «Усмихнатият труп» онлайн - страница 11

Просто поклатих глава. Какво да кажа? Госпожа Касиди прие мълчанието ми за комплимент. Трябваше да си има едно наум. Спаси ни звънът на телефона.

— Връщам се след минутка, госпожице Блейк!

Управителката се отдалечи, пристъпвайки безшумно с високите си токове по килима.

Просто се зяпах в огледалата. Косата и очите ми си подхождат — черна коса, и толкова тъмнокафяви очи, че също изглеждат черни. В тази област съм наследила латинската жилка на майка ми. Но кожата ми е бледа — следа от германската кръв на баща ми. Сложете ми малко грим и изглеждам досущ като китайска кукла. Навлечете ми бухнала розова рокля и придобивам деликатен, изтънчен и крехък вид. По дяволите!

Всички други жени на сватбата бяха от метър и шейсет нагоре. Може би някои от тях наистина щяха да изглеждат добре. Съмнявах се.

Освен това, което си беше чиста обида, се налагаше да носим и кринолинени обръчи под полите. Приличах на отхвърлена актриса от „Отнесени от вихъра“.

— Ето, изглеждате прекрасно! — госпожа Касиди се завърна и засия срещу мен.

— Изглеждам така, сякаш са ме топнали в „Пептобисмол“⁶ — уточних.

Усмивката й се поокърти по ръбовете. Тя преглътна.

— Май последната ни идея не ви харесва… — говореше много стегнато.

От съблекалните излезе Елси Марковиц. Кейси се влачеше след нея и мрънкаше. Знаех как се чувства.

— О, Анита! — възкликна Елси. — Изглеждаш очарователно!

Страхотно. „Очарователно“ — точно каквото ми се искаше да чуя.

— Благодаря!

— Особено ми харесват панделките на шията ти. Всички ще носим такива, нали знаеш?

— Приеми съболезнованията ми — отвърнах.

Елси се намръщи:

— Мислех, че вървят в комплект с роклята?!

Беше мой ред да се мръщя.

— Говориш сериозно, нали?

Предприемчивата адвокатка доби озадачен вид:

— Е, ама разбира се. Не ти ли харесват роклите?

Реших да не отговарям, защото можеше и да обидя някого. Какво друго, според вас, може да се очаква от жена, която си има съвършено прекрасно име като Елизабет, а предпочита да я наричат с умалително като за крава?

— Госпожо Касиди, това наистина ли е последното нещо, което можем да използваме за маскировка? — попитах аз.

Управителката кимна — еднократно и много решително.

Въздъхнах и тя се усмихна. Победата бе нейна и тя го знаеше. Аз пък знаех, че са ме победили още като видях роклята, но ако ще губя, предпочитам някой да си плати за това.

— Добре, значи приключихме. Това е то. Ще го нося.

Госпожа Касиди засия. Елси се усмихна. Кейси се ухили мазно. Аз пък вдигнах чак до коленете полата с обръча и слязох от платформата. Обръчът се въртеше, все едно роклята бе камбана, а аз бях езичето.

Телефонът звънна. Госпожа Касиди отиде да отговори с приповдигнато настроение и пеещо сърце — щях да се махна от магазина й. Каква следобедна радост!

Още се мъчех да прекарам широката пола през тясната врата, която водеше към съблекалните, когато тя ме повика:

— Госпожице Блейк, за вас е! Детектив сержант Стор.

— Ето, мамо, нали ти казах, че е полицайка? — обади се Кейси.

Не спрях да се обяснявам, понеже Елси ме беше помолила да не го правя — още преди седмици. Смяташе, че дъщеря й е прекалено малка, за да се просвещава що е то съживител, зомби и убиец на вампири. Не че е възможно дете на осем годинки да не знае какво е вампир. Та нали те са общо взето медийното събитие на десетилетието.